Екранизацията по Крадецът на книги“ не можеше да не  ме

Екранизацията по „ Крадецът на книги “ не можеше да не  ме изкуши – книгата е измежду обичаните ми и една от първите, за която съм писала тук, в този уебсайт. Историята е от тези, които просто те хващат за гърлото – в навечерието на Втората международна война дребната Лизел е осиновена от нормално немско семейство, което скоро подслонява в мазето си млад евреин. На фона на аутодафета и антисемитски изстъпления Лизел се влюбва за пръв път. Не единствено в своя комшия и другар Руди, само че и в книгите, които й оказват помощ да избави живота на незаконния посетител и да открие цялостен един необикновен нов свят. Трудно ми е да разгранича достолепията на кино лентата от тези на прелестната творба на Маркъс Зюсак, само че сигурно мога да кажа, че филмът е правилен на своя книжовен прототип. Липсваше ми единствено малко черният комизъм, тук създателите бяха решили да бъдат единствено съществени. Очаквано прелестни са осъществяванията на Джефри Ръш и Емили Уотсън в ролята на родителите, само че същинското изобретение на този филм е младата актриса Софи Нелис. Тези от вас, които са чели книгата, знаят – за финала ви би трябвало най-малко едно пакетче носни кърпички. И въпреки всичко – гибелта от време на време има какво да ни каже…